В зоната на здрача, най-титулуваното време в естетиката на хоръра, огромно ято гарвани, с характерни писъци се изви над блоковете на Люлин, завъртя се един-два пъти над Кооперативния пазар и се скри в небето към Суходол. Мръкваше се. Беше студено.
Аз не живея в Люлин, нито в Порт-О-Пренс. От едното място ме дели един тунел и десетина километра, от другото един океан и десетина хиляди морски мили. Мисля си обаче, че гарваните не знаят това. Всъщност, на тях изобщо не има пука дали милите са морски или сухоземни. Земетресенията също ...
Бях в Люлин случайно. Вероятността да бъда в Хаити по същото време е много по-малка, разбира се. А вероятността един хаитянец да е на ...













